Изберете страница
Пътища от огън

Пътища от огън

Главният герой бяга от войната в търсене на дом и мир. По пътищата му на изгнаник го очакват драматични обрати и срещи със странни противоречиви хора, които преобръщат съдбата му, предизвикват го да преосмисли себе си и собствените си представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла.

Пред очите му се разкрива непознат свят, а неочакваната му среща с любовта го провокира да надскочи предразсъдъците си, границите на кръвта, догмите и вярванията си. Младият мъж осъзнава, че войната винаги задава големи въпроси и те не могат да имат малки отговори. Това е книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън, пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество.

 

 

 

 

 

Градинарят и смъртта

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.
Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно.

„Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“

 

 

 

RSS
WhatsApp